вторник, 30 януари 2018 г.

"Възможните майки"


                                                            „ВЪЗМОЖНИТЕ МАЙКИ“
                                истории, есета и размисли в поезия и проза за майчинството




                                                   
 Още, когато излезе тази книга, исках да си я купя и да я прочета. По някакъв начин всичко, свързано с майчинството ме вълнува. Още повече, че в книгата са писали няколко мои приятелки и ми беше интересно да ги прочета. Исках, но все отлагах. Докато мина известно време и я забравих. 
Затова, когато отидох на гости на една от авторките и я видях в библиотеката ѝ, реших, че е дошъл момента да я прочета.
Идеята на тази книга е много добра. Истински истории от жени, които пишат за това какво е да си майка, какво е да не си майка, какво е да родиш трудно, или да родиш лесно, за чувството си за вина или копнежите си, за мечтите си, за радостта, мъката, болката, невъзможността, еуфорията. За всичко, което ги вълнува в момента на споделянето. Фактът, че текстовете не са подписани, а имената на авторките са сложени по азбучен ред в началото на книгата, ги прави много откровени. Усещането за анонимност ти дава възможност да се разголиш и да бъдеш много по-истинска. Част от авторките са българки, а част от тях – италианки. Част от тях са ми приятелки, а по-голямата част – не. Беше ми интересно да откривам историите на жените, които познавам. Не всички успях, което ме накара да се замисля, че в общуването си с тях явно тяхната (не)майчинска страна остава на заден план.
Представих си колко различни текстове бих написала аз самата във всеки един период от майчинството ми. Истината е, че по някакъв начин се припознах във всяка една история. Минала съм и през отрицанието, самодостатъчността, егоизма, очакването, радостта, инфантилизма, мъдростта, но във всеки един от периодите в мен винаги е имало много любов. Нещо, което усетих и в текстовете на всичките жени. На онези, които искат, но не могат да бъдат майки. На онези, които са майки. И на онези, които са избрали съзнателно да не бъдат майки. Това е книга за наполовина пълната и наполовина празната чаша.
Корицата е много изчистена и лично на мен ми харесва, макар, че щеше да е още по-хубаво, ако срещу бременната жена стоеше и една не-бременна, изписана с имена. Защото правото да не бъдеш е също толкова значимо, колкото и правото да бъдеш.
Доколкото знам, е имало идея за още два сборника – „Възможните бащи“ и „Възможните деца“. Жалко е, че идеята не е осъществена, защото според мен е много добра.
„Възможните майки“ е на изд. „Скалино“ , съставители са Емилия Миразчийска и Райна Кастолди, преводите са на Райна Кастолди, Емилия Миразчийска, Соня Андонова и Христина Василева, а художник на корицата е Елина Хинкова.
И.


П.С. Изборът на снимка с чаша, макар и твърде банален, всъщност никак не е случаен.

неделя, 28 януари 2018 г.

"АГНЕС СЕСИЛИЯ - Една тайнствена история", Мария Грипе

Историята е за Нора, която заедно с приемното си семейство, се премества в тайнствена и мистериозна къща. Оттам започват да се случват всякакви странни неща. Например често чува стъпки от съседната стая, които се приближават до нея и застават пред вратата; стар будилник, намерен в един от закритите с тапети шкафове, започва да тиктака и да върти стрелките си наобратно, въпреки че часовникарят казва на момичето, че няма шанс да проработи, освен ако не му се смени механизма. Всъщност будилникът започва да тиктака само и единствено, когато стъпките се приближат. Всички тези неща, а и още, стават само когато е сама. Освен два пъти...

 Мистерите не свършват до тук. Нора получава стара кукла, необичайно красива и релаистична. Всеки път, когато се почувства сама и изоставена, я вади и прегръща.
 С тайни знаци, помощ от доведения си брат- Даг и прабабата на най-добрата си приятелка, открива историята на тайнствената къща.

 Освен историята, това което ми хареса е и начина, по който е написана самата книга.  Тази книга е любимата ми, а това е така, защото страшно много обичам мистерии, преплитане на времето и пространството, тъжни моменти и т.н. Когато започнах да разбирам повече неща за историята на къщата,  заедно с Нора, усетих как и аз преживявам всичко като нея. Това прави тази уникална книга на първо място според мен.


С нетърпение чакам да прочета и останалите книги на Мария Грипе!

В., 11год.

"АГНЕС СЕСИЛИЯ - Една тайнствена история" на Мария Грипе е на изд. ЕМАС, преводът е на Ева Кънева, а корицата е на Борис Драголов

четвъртък, 11 януари 2018 г.

"Вътрешната стая", Керана Ангелова

Понякога се появява един такъв текст, като този на Керана Ангелова,  навлиза в теб, обръща представата ти за това кое е вътре и кое – вън, намира най-дълбокото в душата ти, отваря вратата на вътрешната ти стая и те въвежда в нея, за да видиш, че всъщност всичко е навсякъде и ти си този, комуто е писано да бъде във водовъртежа на историята.
 „Вътрешната стая“ преплита много и красиви истории, в които никой не е само добър или само лош, ами виждаш, че всеки герой е толкова богат на емоции, чувства и вътрешни потребности да действа по определен начин, че всъщност ти създава картината на един наситен цветен образ.
Първа е историята на Матей и умението му да разговаря с делфините, раждането в малкото море на матеевата лодка на неговите близначета – Анастас, който също говори с делфините, като баща си и Анастасийка, в чието гърло засядат чучулиги.  После са историите на Мавруд, който реди божи слова, два пъти строи къщата си, като втория път прави вътрешната стая с един прозорец, в която да изрича молитвите си, но в която протича част от живота на хората около него.  На Фина с гълъбовите очи, жената на Мавруд, която не е жена за него, но не е и жена за никой мъж. Фина, която ражда самичка дъщеря им Небесна във вътрешната стая.  На Небесна, която говори малко, но навреме и с точните думи и спира да вижда света, но притежава в себе си по-богата душевност от много хора с остро зрение. На нейното въобразено вълче, което показва на всички, че звярът се крие не във вида, а в характера. На Илия, който търси своето момиче и мечтае да замине за Италия, но засяда в Странджа и се влюбва в Небесна. На Антула, която обича живота, но разбърква своя и този на още много хора. На дъщерите на Небесна и Антула – Мария-Фина и Витлеема. Мария-Фина, жената на Матей, с рибята опашка и Витлеема с празната утроба и пълния с мечти корем. Всичките тези истории сглобяват шарената пътека на живота на Анастасия, за да разкрие тя пред себе си своето второ име – Небесна, като онова на баба ѝ Небесна, която вижда света по друг начин и я пази вълчето. И на още други хора, завихрени покрай всичките тези герои – всеки вървящ по своя си път, но преплитащ се с пътищата на другите.
Книгата е написана много интересно, със специфичен стил на изразяване, който хем звучи леко фолколкорно, хем не е архаичен. Много се радвам на книгите на Керана Ангелова, които са в духа на магическия реализъм, не просто, защото по принцип харесвам този стил, а защото обичам, когато народните вярвания са вплетени във философията на героите и не стоят самоцелно, а изразяват определена символика.
„Вътрешната стая“ на Керана Ангелова е на издателска къща „Знаци“, а художник на корицата е Невена Ангелова.


И.

П.С. Не успях да снимам книгата в Странджа, където се развива действието, снимах я в Родопи, където бях.

Малко цитати:

„Да отричаш съществуването на Бог не Го прави по-малко възможен за всички останали, не е ли така? Да вярваш в Него пък прави излишно всякакво разсъждение по въпроса, вярата на човек прави Бог неизбежен и достъпен, и истинен, мисля си. В известен смисъл, получава се нещо на пръв поглед недопустимо: да повярваш в Бог, означава да Го сътвориш, както Той е сътворил човека. Е, това не подсеща ли, че има творческо взаимодействие между човека и неговия Баща?“

„По средата на пътя можеш да се объркаш в намеренията си: да продължиш или да се върнеш сякаш става едно и също нещо.“

„В началото Мавруд се усамотява често в килията. Понякога разговаря с небето, друг път със земята, понякога с Бога, друг път със себе си. Веднъж излиза оттам с разведрено лице, друг път очите му са посърнали като есенна трева. Защото да говори с Бог се оказва лесно и ясно занимание, но да разговаряш със самия себе си се оказва неподозирано трудно.“

„…слепотата е нещо като вътрешна стая на светлината….“

„А ти ми казвай направо Витлеема. Не съм по-възрастна от тебе. Само външно съм. И само на години. Не може човек да е по-възрастен от друг, само защото е на повече години. Времето е вътрешна работа.“

„…да надничаш скришно в очите на другия е посегателство върху свободата му, макар и не така явно. Таен взлом. Проникването през очите изисква доброволно всеотдайно вибриране на еднакви честоти.“

„Ако не бяхме се разделяли, кой знае колко думи щяхме да изговорим през живота си, но може би щяхме да пропуснем най-важното, Анастасийо. Когато човек общува от разстояние, намира малко думи, които много означават.“

„Писането е бягство от действителността. Обаче, като създаваш друга действителност, в която героите ти също се опитват да избягат от действителността, какъв е смисълът на всички действителности?“

"ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА. ВАЛКИРИЯ. КНИГА ВТОРА", Елена Пвлова

                                                                      
                   По либрето на Рихард Вагнер


  С живописните си рисунки и приказния текст, историята за вълшебния пръстен  и най вече за красивата валкирия Брунхинда, ме завладя веднага щом я започнах, и мисля, че това ще се случи и с вас.
  Когато отгърнете първия лист и прочетете първото изречение „ Времето е море, изпълнено с вълни и водовъртежи, и водите му къпят Игдразил, дървото на живота, обкичено със светове като със сочни плодове от ледената пустош на Хелхайм та чак до величавите вършини на Асгард, където пируват боговете в двореца Валхала.‘‘,  усетите миризмата на белите страници, и докоснете гладката повърхност на листовете, ще ме разберете.
 Историята ни разказва за една валкирия, на име Брунхинда, изпратена да пази и закриля Зигмунд. Красивата червенокоска, не се справя със задачата си и се налага да понесе тежкото си наказание.
   В книгата се разказва и за двамата братя нибелунги Алберих и Миме. Алберих кралят на нибелунгите и съпруг на Кримхилда, а Миме магьосник и ковач, спасил детето на Зигмунд и на прекрасната му жена Зиглинда.
  Разбира се и те заемат главна роля в книгата. Влюбени един в друг, те са възпрепятсвани от съпруга на Зиглинда- Хундинг. Зигмунд и Хундинг водят дълга битка, за ръката на прекрасната жена. Няма да ви издам какво се случва нататък. Ако съм възбудила любопитството ви наистина трябва да прочетете тази книга .
  В историята, великата богиня на земята и съдбоносните нишки на хората, Йорд също се включва.
  Тази интересна книга, макар и унесена във вълшебен свят, ни дава уроци за живота: че всеки понася последствията от действията си, за това, че често някои животи приключват, но други започват, за цената на любовта и още.
            Книгата е на издателство „Кибеа“, текст - Елена Павлова, илюстрации – Петър Станимиров


В..11год.

понеделник, 8 януари 2018 г.

"Големият преход", Рюдигер Далке




 Една съвсем мъничка книжка за най-голямата тема, която в много отношения е пълно табу. Или предизвиква страх, или неразбиране, или и двете. Може да се каже, че страхът е породен именно от неразбиране. Темата за смъртта винаги ме е вълнувала по особен начин, винаги съм търсила отговора какво е отвъд. Не казвам, че няма достатъчно религиозни и философски обяснения какво може би е там, но във всичките тях усещах някакво напрежение. До прочита на тази книга. За първи път имам усещането за пълна хармония между живота и смъртта.
Не случайно заглавието ѝ е „Големият преход“ – в нея се разказва за смъртта като стъпка към живота, а не обратното. Разбира се, уважавам скептиците, които биха казали, че няма как да знаем отговора на събитие, което лично не сме преживели, но аз за себе си така или иначе имам нужда от придаване на смисъл на смъртта. Мисля, че това важи за всички, независимо дали си го признават или не.
Ясно е, че няма как всичко да свършва със спирането на сърдечната и мозъчна дейност. Прекалено безсмислено би било, ако няма по-висша цел. Не вярвам смисълът на живота ни да се състои в това да постигнем определен материален статус, при положение, че нищо от това, което имаме, няма да си вземем отвъд. Затова със сигурност, ако успеем да се подготвим за смъртта, то тя няма да ни изненада. Тази книга, ако не категоричен отговор, то поне дава спокойствието, от което всички имаме нужда, мислейки за преминаването ни и онова, което е отвъд.
„Големият преход“ на Рюдигер Далке е на изд. Кибеа, в превод на Бойка Стойчевска, а корицата е на Красимира Деспотова.
И.